Лунна пътека
Всички ми казваха:,,Не тръгвай по лунна пътека!
Нея вечен мрак я обгръща.
Виж колко пътища-светли и леки,
а който тръгне по лунна пътека,той се не връща."
Всички ми казваха:,,Не тръгвай по лунна пътека!
Над нея вечно бури беснеят!"
Аз ги послушах и тръгнах по пътища светли и леки,
но знаех,че не мога така да живея...
Вървях по пътища,в пясъка пустинен очертани
с нашата човешка празнота...
Толкоз болка,толкоз рани
и така непоносимата горещина.
Сред тези пек и жажда как се оцелява?
Намирах хлад в сърцето си замръзнало и свойте сълзи пих.
Как исках всичко да забравя
и питах се:,,Защо изобщо се родих?".
Но една нощ стигнах морето
и станах малка и лека,
разбрах,че ненапразно дойдох под небето
и тръгнах по забранената лунна пътека.
По тази пътека,дето мрак я обгръща
и бури над нея беснеят...
Не,не искам аз да се връщам
и в пустините вечно да тлея.
Сега съм толкова малка и лека.
Сега знам-някога,нощ или ден
тази сияйна лунна пътека
ще ме отведе до самата мен.
