Всички ми казваха:,,Не тръгвай по лунна пътека!

Нея вечен мрак я обгръща.

Виж колко пътища-светли и леки,

а който тръгне по лунна пътека,той се не връща."

Всички ми казваха:,,Не тръгвай по лунна пътека!

Над нея вечно бури беснеят!"

Аз ги послушах и тръгнах по пътища светли и леки,

но знаех,че не мога така да живея...

Вървях по пътища,в пясъка пустинен очертани

с нашата човешка празнота...

Толкоз болка,толкоз рани

и така непоносимата горещина.

Сред тези пек и жажда как се оцелява?

Намирах хлад в сърцето си замръзнало и свойте сълзи пих.

Как исках всичко да забравя

и питах се:,,Защо изобщо се родих?".

Но една нощ стигнах морето

и станах малка и лека,

разбрах,че ненапразно дойдох под небето

и тръгнах по забранената лунна пътека.

По тази пътека,дето мрак я обгръща

и бури над нея беснеят...

Не,не искам аз да се връщам

и в пустините вечно да тлея.

Сега съм толкова малка и лека.

Сега знам-някога,нощ или ден

тази сияйна лунна пътека

ще ме отведе до самата мен.