11.02.2021 г., 11:24 ч.

Лунна соната 

  Поезия » Любовна
5.0 / 3
461 3 1
Може би това е краят...
В мен ехти камбанен звън.
Не знам и вече не мечтая-
животът сигурно е сън...
И сън е, че ридай Луната...
Сълзите капят по паважа,
а с болка нейната соната
се лее нейде от етажа...
Там пее се за едно сърце,
което с любов и доверие,
на две изящни, нежни ръце,
бе дадено за съхранение... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калин Пантов Всички права запазени

Предложения
  • Тя дълго бе рисувала цветя - в следобеди, в съмнения и зими. (Съмнението е въпрос на тишина и някакв...
  • Тази моя безкрайност съвсем се износи и падна върху пътя, протрит от нозете на хиляди луди. Не за би...
  • Ще те обичам днес, и утре, и тогава, когато залезът в очите ми надникне, дори с живота си да се прощ...

Още произведения »