Може би това е краят...
В мен ехти камбанен звън.
Не знам и вече не мечтая-
животът сигурно е сън...
И сън е, че ридай Луната...
Сълзите капят по паважа,
а с болка нейната соната
се лее нейде от етажа...
Там пее се за едно сърце,
което с любов и доверие,
на две изящни, нежни ръце,
бе дадено за съхранение... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up