9.05.2010 г., 19:23

Лунна светлина

1.4K 0 10

 @

 

 

 

Ще ти отчупя къшей време от съня си,

с ефирна музика на Дебюси ще те посипя

и ще репетирамe небето в бързо темпо;

ти ще ме попилееш

(знам аз, че ще ме попилееш)

и с пицикато полка ще сновеш под кожата ми,

и ще хубавееш от дъждовете ми погълнати,

а любовта ни ще е покълнала,

(ти знаеше, че ще покълне)

между паветата.

 

Впиши ме на небосвода с нежна нота,

когато гълташ къшей от съня ми.

@

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....