9.05.2010 г., 19:23

Лунна светлина

1.4K 0 10

 @

 

 

 

Ще ти отчупя къшей време от съня си,

с ефирна музика на Дебюси ще те посипя

и ще репетирамe небето в бързо темпо;

ти ще ме попилееш

(знам аз, че ще ме попилееш)

и с пицикато полка ще сновеш под кожата ми,

и ще хубавееш от дъждовете ми погълнати,

а любовта ни ще е покълнала,

(ти знаеше, че ще покълне)

между паветата.

 

Впиши ме на небосвода с нежна нота,

когато гълташ къшей от съня ми.

@

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...