Лунната долина
Като сияйна светлина
преливаща над Антарктида
изпълваш тази долина
и къщичката моя свидна.
През нощите ми - тишина...
А дните ми се оживяват
от хор на птици в утринта
и слънцето ме поздравява.
То камъкът ли напече,
отгоре гущер се явява:
във вярност да ми се врече -
корона аз да му поставя.
Далеч в планинския масив,
в речта бъбрива на потока,
над хребета във облак сив -
все теб съзирам, тъмноока!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
