rudin (Иван Христов)
858 1444
9.06.2012 г., 19:25 ч.

Лунната долина 

  Поезия » Пейзажна
533 0 5

Във ранно утро в марша ни строени

в колона, в стъпки сънените тук,

изнизват се нощите уморени

в тридневен поход в листналия бук.

 

Тежат краката, сякаш от олово

и мисли дърпат все към твоя дом,

към онзи миг щастлив, кога отново

в прегръдка се стопиме мълчешком.

 

Виж! – слънцето над онзи връх се вдига,

долината пред нас заля в лъчи

и скъса се казармената дига,

която между мен и теб стърчи.

 

Огрея косо стройната калина,

тревите росни, белите брези

и в този миг реших, ако ни има,

на теб да ги покажа в дни добри...

 

Изминаха години от тогава.

Тече животът в своето русло

и дните все така надебеляват

навити на семейното кросно.

 

Играе дъщерята ни със кукли

и често мисъл челото бразди,

че в работа, спане и сива скука

картината с бледнеещи звезди

 

от похода през лунната долина,

с тревите росни, с белите брези,

със слънцето и стройната калина

не ти показах... И това тежи.

 

Почивен ден. Война на всички грижи!

и с раници, без каски и без строй,

през иглени уши да се изнижем

в долината на райския покой.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??