30.03.2007 г., 11:29

Лунната пътека

1.1K 0 6
При теб ще дойда по лунната пътека…
Със звезден прах косите ще посипя…
Така жадувана утеха
в милувките ти ще открия…

Под нацъфтели ябълкови клони
докосваш в танц тревата росна…
Прекрасна, в бялата си рокля
към мен вървиш омайна, влюбена и боса…

В легло от балдахин ще те положа
и ще целувам устните ти свежи…
Ще галя дълго гладката ти кожа
във нощ на сбъднати копнежи…

И ще остана до зори
да сгрявам нежното ти тяло!...
Страстта ми може да ме изгори,
но искам да се слея с теб изцяло…

Изпепели ме - и тяло и душа,
защото тоя миг е кратък!...
Да изгориме като две слънца
в сияние и без остатък!!!

А на сутринта, когато славеите
млъкнат, а чучулигите запеят,
ще те оставя да заспиш
в прегръдката ми паяжинно мека…

Ще стана плахо и ще тръгна…
А ти, когато се събудиш,
от миговете лунни уловени
слънчев спомен ще изтъчеш…

И ме очаквай, не тъжи!...
В съня ти тихо аз ще идвам…
Разплаканите ти очи
с целувки топли ще попивам…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлиан Владимиров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви момичета!!! Много сте мили!..
  • Страхотно е!
    Поздрави
  • Неверотно красиво написано! Браво наистина - и така нежно, мило и на моменти упойващо красиво. Завършекът е сякаш всичко това е една фантазия и сън, но...така е понякога в живота.
  • Браво!!!
    Страхотен е стиха ти!
    Поздрав от мен!
  • И огнено, и нежно!
    И грапаво, и лунно, хубаво...

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...