30.03.2007 г., 11:29

Лунната пътека

1.1K 0 6
При теб ще дойда по лунната пътека…
Със звезден прах косите ще посипя…
Така жадувана утеха
в милувките ти ще открия…

Под нацъфтели ябълкови клони
докосваш в танц тревата росна…
Прекрасна, в бялата си рокля
към мен вървиш омайна, влюбена и боса…

В легло от балдахин ще те положа
и ще целувам устните ти свежи…
Ще галя дълго гладката ти кожа
във нощ на сбъднати копнежи…

И ще остана до зори
да сгрявам нежното ти тяло!...
Страстта ми може да ме изгори,
но искам да се слея с теб изцяло…

Изпепели ме - и тяло и душа,
защото тоя миг е кратък!...
Да изгориме като две слънца
в сияние и без остатък!!!

А на сутринта, когато славеите
млъкнат, а чучулигите запеят,
ще те оставя да заспиш
в прегръдката ми паяжинно мека…

Ще стана плахо и ще тръгна…
А ти, когато се събудиш,
от миговете лунни уловени
слънчев спомен ще изтъчеш…

И ме очаквай, не тъжи!...
В съня ти тихо аз ще идвам…
Разплаканите ти очи
с целувки топли ще попивам…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлиан Владимиров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви момичета!!! Много сте мили!..
  • Страхотно е!
    Поздрави
  • Неверотно красиво написано! Браво наистина - и така нежно, мило и на моменти упойващо красиво. Завършекът е сякаш всичко това е една фантазия и сън, но...така е понякога в живота.
  • Браво!!!
    Страхотен е стиха ти!
    Поздрав от мен!
  • И огнено, и нежно!
    И грапаво, и лунно, хубаво...

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...