Лунна соната
Някой свири лунната соната,
замълчи, сърце…
Звуци от пиано…
за щастие протегнати ръце.
Сълзи в очи напират,
не тъжи, сърце…
Мисли, чувства те раздират,
празните ръце…
Кой ли свири лунната соната,
мълчи, сърце…
Луна на небосклона,
за обич молещи ръце…
© Лилия Нейкова Всички права запазени