22.05.2020 г., 5:48 ч.  

Лунно броене 

  Поезия
1679 10 12

Минутите ни бяха много близки,

(За маски кой пък беше чул тогава?)

дойде и казах ти направо „Влизай!“,

не питахме Луната – да прощава!

 

По кокалчето гадничко ни ритаха,

(Протекторите бяха забранени!)

но любовта ни с изгревите скиташе

и пазехме си лятото на смени.

 

До ключа сол е нота в табакера –

(с нас пролетните трели коленичеха...)

изгубената в теб!... ти в мен намери я –

с цвета на есенно брюле – прилича й...

 

Събрал от топлина на зими чаени,

(Ще има друга зимна въртележка!)

за най-необходимите случайности,

животът ни и днеска се оглежда.

 

Сега от мрежи в плетени фантастики,

(Подушвам си неделите на чубрица!)

пристягат ми чорапите без ластици,

а ти любезно правиш се, че чуваш ме.

 

Върти ни шишът почернял от печене

(Пак дялаш сърчице от лунен кратер?)

и истински сме, бавно разсъблечени,

под лунното броене наобратно!

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрави и от мен, Ангелче и Марко!
  • Много раздвижен стих. Пълен с неизказани послания.
    Харесах ! Поздрави !
  • Благодаря, че сте споделили какво ви е харесало! И да не ви харесва нещо - също моля да го споделяте. Мария получава неофициално предупреждение да спре да ме превъзнася , знам, че си много емоционална като повечето пишещи тук, благодаря ти за оценката!, основният ми критерий за поезията е да въздейства - бял, класически, свободен или друг стих. Стойчо, опитвам се да споделя с читателя това, което ме вълнува по разбираем начин и признавам, че не винаги ми се получава. "Пълнедушичката" си ти, Наде Радвам се, Вили! Благодаря ти, Мариана. На два пъти вече тъкмо да махна нещо, което много ми боде очите и Валя вземе, че го измъкне или разгадае.. Цвете, Дани, Геновева, Таня, Дени и Юри, и Павлина- благодаря, че бяхте тук! Към всички - нямам възможност да коментирам винаги, но вие пишете все така хубаво и за удоволствие!
  • Великолепно е! И толкова образно, замириса на чубрица, чух музика, допи ми се чай, нахлуха спомени...
    Благодаря да удоволствието!😀
  • Напълни ми душата, Красе!
  • Много образи от детството има тук. Хареса ми много.
  • Тук е красиво и лиричните находки са част от лунната действителност на живота. Звучи интимно и приобщава читателя към споделените чувства.
    Харесва ми жаждата за обич и красота в стихотворението!
    Поздравления, Красимира!
  • Много хубав стих! Въртележка за най-необходимите случайности...
    Браво!
  • Чудесно е!
  • Но любовта ни с изгревите скиташе
    и пазехме си лятото на смени.
    Много ми хареса, Краси! 😊
  • Запомних си: "за най-необходимите случайности, /животът ни и днеска се оглежда."
    Да, всяка случайност е скрита форама на необходимост. Поздрав!
  • "Пак дялаш сърчице от лунен катер" - много ми хареса! Чудесен стих!
Предложения
: ??:??