Лунно броене
Минутите ни бяха много близки,
(За маски кой пък беше чул тогава?)
дойде и казах ти направо „Влизай!“,
не питахме Луната – да прощава!
По кокалчето гадничко ни ритаха,
(Протекторите бяха забранени!)
но любовта ни с изгревите скиташе
и пазехме си лятото на смени.
До ключа сол е нота в табакера –
(с нас пролетните трели коленичеха...)
изгубената в теб!... ти в мен намери я –
с цвета на есенно брюле – прилича й...
Събрал от топлина на зими чаени,
(Ще има друга зимна въртележка!)
за най-необходимите случайности,
животът ни и днеска се оглежда.
Сега от мрежи в плетени фантастики,
(Подушвам си неделите на чубрица!)
пристягат ми чорапите без ластици,
а ти любезно правиш се, че чуваш ме.
Върти ни шишът почернял от печене
(Пак дялаш сърчице от лунен кратер?)
и истински сме, бавно разсъблечени,
под лунното броене наобратно!
© Красимира Чакърова All rights reserved.
