Лунно момиче
Цял живот все в мечтите те има,
сто писма аз ти писах... поне,
в стихове даже гиздех ги – с рима,
... Гълъб бял и до днес не дойде!
И напразно пребродих Кълбото,
омагьосван от дивни земи,
не намирах аз тази, с която
в блян да срещна и сетните дни!
Всяка нова любов е красива!
Жива рана е старата. С трън!
Исках топлещо Слънце - не зима!
Не понасям студено... И в сън!
А понякога тихичко плачех,
че те няма на белия свят... Храм
ти вдигах и в него знак чаках,
сякаш лава - угаснал Вулкан!
Може би си безмерно далече,
а пък аз - твърде рано роден!
Нейде там... на Луната, момиче
светла обич е скрило за мен!
Ако ти ме съзреш, ще се моля,
да надникнеш и в мойта душа!
И когато политнем - на воля,
ще се слеем в небе от нега!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Колев Всички права запазени
