diesto (Данаил Антонов)
1039 617
22.11.2017 г., 11:13 ч.

Лунно момиче 

  Поезия » Любовна, Свободен стих
1345 15 15

 

 

Тя е толкова много далечна!
(Аз обаче, я нося в душата си).
Сякаш друга живителна течност е.
(че кръвта ми е само сто градуса).
Плаче рядко и все е навътре.
(Всички нейни сълзи ги изплаквам).
Знам, че иска да ми се сбъдне.
(Как боли от толкова чакане).
Тя сама е. Сама е във всичко.
(Колко много мечтае за слабост).
Всеки блян сякаш с камък притиска.
(А дарявам ѝ толкова радости).
Тя понякога просто изчезва.
(Аз тогава топя се от мъка).
И тъгата, от буря с надежди,
ми вещае кошмарна разлъка.
Със Луната на ти си говори.
(Тя самата е Лунно момиче).
Нощем в моите сънища броди.
(О, повярвайте! Все неприлично).
Тя съдба е за мен. Доживотна.
(Моят свят и любовна присъда).
Цял живот съм кръжал тъй самотно,
вечно твой във живота да бъда...

 

Danny Diester
22.11.2017

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??