Лунно момиче
Тя е толкова много далечна!
(Аз обаче, я нося в душата си).
Сякаш друга живителна течност е.
(че кръвта ми е само сто градуса).
Плаче рядко и все е навътре.
(Всички нейни сълзи ги изплаквам).
Знам, че иска да ми се сбъдне.
(Как боли от толкова чакане).
Тя сама е. Сама е във всичко.
(Колко много мечтае за слабост).
Всеки блян сякаш с камък притиска.
(А дарявам ѝ толкова радости).
Тя понякога просто изчезва.
(Аз тогава топя се от мъка).
И тъгата, от буря с надежди,
ми вещае кошмарна разлъка.
Със Луната на ти си говори.
(Тя самата е Лунно момиче).
Нощем в моите сънища броди.
(О, повярвайте! Все неприлично).
Тя съдба е за мен. Доживотна.
(Моят свят и любовна присъда).
Цял живот съм кръжал тъй самотно,
вечно твой във живота да бъда...
Danny Diester
22.11.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
