valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
14.04.2007 г., 23:32 ч.

ЛУТАНЕ 

  Поезия
586 0 8
Впивам пръстите си в простора...
Въжетата ми, от стискане кървят...
Задушавам се, но се мъча да говоря,
а шепота е мълния над този свят...

Очите ми в ужас въртят хоризонта...
Зъбните нерви са мозъчен бич...
Мисълта ми бързо се мята на коня,
но той е уплашен и хвърля къч...

Стиснал здраво -  не пускам пътя...
Падна ли хвърлям в очите си кал...
Ако литна ще стигна Кръста,
на който Той за мен е умрял...

Сухо е гърлото, не ми се вика...
Помощ търся ли или ще дам?...
Двата въпроса ще ме настигнат,
но отговора им съвсем не знам...

Лутам се в себе си, да се намеря...
Душата не знае, сърцето мълчи...
Утре е ясно, питам за вчера...
Кафето е сладко, ако горчи?...



© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ако не се лутаме понякога,няма как да откриваме верния път!
    Ако всичко ни беше винаги ясно,нямаше да ни бъде толкова интересно!
    Поздрави!
  • Поздрави!
  • Много ми хареса! Поздрави!!
  • Харесва ми!Понякога човек не може да намери истинския път!
  • Аз пък, разбирам лирическия ти герой!
    "На чужд гръб и 100 тояги са малко!" Защо хората не разбират, че понякога безизходица за един не е безизходица за друг. Да излезеш от нея зависи от силата ти,от преживяното, от останалите резерви след прекалено много болки, от прага на поносимост на болката, който става все по-нисък ако човек е на ръба на силите си. Перфектно, както винаги! Казал си го много точно! Поздрави от един очакващ те приятел!
  • Да! Зная! Но не е ли по-добре да се скиташ и да търсиш, вместо да се луташ, Мими? Това са две различни неща! Повярвайте ми!
  • Ако пък питаш мене, винаги има защо и за кого да се луташ ! Поздрав!
  • Хубаво е написано! Вероятно и с много страст! Но не разбирам твоя лутащ се герой! Безизходни положения няма! Поне според мен! Ако съм прав - тогава защо да се лута?
Предложения
: ??:??