Apr 14, 2007, 11:32 PM

ЛУТАНЕ

Poetry

726 0 8

Впивам пръстите си в простора...
Въжетата ми, от стискане кървят...
Задушавам се, но се мъча да говоря,
а шепота е мълния над този свят...

Очите ми в ужас въртят хоризонта...
Зъбните нерви са мозъчен бич...
Мисълта ми бързо се мята на коня,
но той е уплашен и хвърля къч...

Стиснал здраво - не пускам пътя...
Падна ли хвърлям в очите си кал...
Ако литна ще стигна Кръста,
на който Той за мен е умрял...

Сухо е гърлото, не ми се вика...
Помощ търся ли или ще дам?...
Двата въпроса ще ме настигнат,
но отговора им съвсем не знам...

Лутам се в себе си, да се намеря...
Душата не знае, сърцето мълчи...
Утре е ясно, питам за вчера...
Кафето е сладко, ако горчи?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

tanq_mezeva (Таня Мезева)

Ако не се лутаме понякога,няма как да откриваме верния път!
Ако всичко ни беше винаги ясно,нямаше да ни бъде толкова интересно!
Поздрави!

2007-04-17T10:32:15+03:00
Aneta_kz (Анета)

Поздрави!

2007-04-16T17:29:53+03:00
laVerde (Мартина)

Много ми хареса! Поздрави!!

2007-04-15T11:43:17+03:00
Love (Ванина)

Харесва ми!Понякога човек не може да намери истинския път!

2007-04-15T11:17:59+03:00
Диана_Енчева (Диана Енчева)

Аз пък, разбирам лирическия ти герой!
"На чужд гръб и 100 тояги са малко!" Защо хората не разбират, че понякога безизходица за един не е безизходица за друг. Да излезеш от нея зависи от силата ти,от преживяното, от останалите резерви след прекалено много болки, от прага на поносимост на болката, който става все по-нисък ако човек е на ръба на силите си. Перфектно, както винаги! Казал си го много точно! Поздрави от един очакващ те приятел!

2007-04-15T00:34:31+03:00