12.06.2013 г., 11:10  

Лясково-Пловдив

1K 0 1

                         

 

 

                              

В прегръдката родопска нежно се е свило,

с параклиси наоколо се оградило!

Разположено е в мъничка котловина -

едно разкошно място от нашата земя!

 

Ах, колко е приятно вечер, под асмата,

на сладки приказки, с ракийка и салата!

С думи нарушаваш девствената тишина

и чуваш... чуваш само на щурчето песента!

 

Спасение тук търсиш от жегата в града,

сладичко наспиваш се, далече от шума.

От грижи и тревоги си лягаш уморен,

сутрин бодър си, с енергия си зареден.

 

За децата пък е абсолютна свобода.

Забравят да си тръгнат, унесени в игра!

Препускат цял ден и подскачат те на воля,

прегради нямат, не усещат и умора!

 

Изобилна, благодатна, слънчева земя

те дарява с натурална, истинска храна!

А щом снегът засипе и настане зима!...

Художник сякаш нарисувал е картина!

 

Този чуден кът от Бога ни е подарен,

от прекрасната природа той е сътворен -

с лечебни билки, с омайни, дъхави цветя,

с въздух чист, отгоре - свежа борова гора!

 

Църквата го пази, вярвам, ще се възроди -

традициите, обичаите ще продължи!

Във Лясково събори винаги ще има

и ще се срещаме поне веднъж в година!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Костадинка-Коце Танчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...