12.06.2013 г., 11:10  

Лясково-Пловдив

1K 0 1

                         

 

 

                              

В прегръдката родопска нежно се е свило,

с параклиси наоколо се оградило!

Разположено е в мъничка котловина -

едно разкошно място от нашата земя!

 

Ах, колко е приятно вечер, под асмата,

на сладки приказки, с ракийка и салата!

С думи нарушаваш девствената тишина

и чуваш... чуваш само на щурчето песента!

 

Спасение тук търсиш от жегата в града,

сладичко наспиваш се, далече от шума.

От грижи и тревоги си лягаш уморен,

сутрин бодър си, с енергия си зареден.

 

За децата пък е абсолютна свобода.

Забравят да си тръгнат, унесени в игра!

Препускат цял ден и подскачат те на воля,

прегради нямат, не усещат и умора!

 

Изобилна, благодатна, слънчева земя

те дарява с натурална, истинска храна!

А щом снегът засипе и настане зима!...

Художник сякаш нарисувал е картина!

 

Този чуден кът от Бога ни е подарен,

от прекрасната природа той е сътворен -

с лечебни билки, с омайни, дъхави цветя,

с въздух чист, отгоре - свежа борова гора!

 

Църквата го пази, вярвам, ще се възроди -

традициите, обичаите ще продължи!

Във Лясково събори винаги ще има

и ще се срещаме поне веднъж в година!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Костадинка-Коце Танчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...