5.05.2009 г., 15:38

Лястовица

1.7K 0 0


 

Появява се на хоризонта син

лястовица с разперени крила;

летяла тя дене и нощ от юг,

иде тя тук при нас.

 

В майчиното гнездо,

своята челяд тя да отгледа,

или гнездо да създаде,

както човек къща гради.

 

В гнездото уютно,

две малки лястовичета

своята майчица чакат –

храна и вода тя да им даде.

 

И ето, иде отдалече,

своите дечица тя да нахрани,

гладните гърла с крясък я посрещат,

а с гробна тишина я изпращат за още храна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...