5.05.2009 г., 15:38

Лястовица

1.7K 0 0


 

Появява се на хоризонта син

лястовица с разперени крила;

летяла тя дене и нощ от юг,

иде тя тук при нас.

 

В майчиното гнездо,

своята челяд тя да отгледа,

или гнездо да създаде,

както човек къща гради.

 

В гнездото уютно,

две малки лястовичета

своята майчица чакат –

храна и вода тя да им даде.

 

И ето, иде отдалече,

своите дечица тя да нахрани,

гладните гърла с крясък я посрещат,

а с гробна тишина я изпращат за още храна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...