Лятна молитва на поета
Извайвана от приливите морски,
душата на поета чака тук.
С протегнати ръце от клони горски,
загрижена с любов за някой друг.
Мечтите ми ухаеха на лято
долепям до глухарчето уста.
Душата, устремена към ятата
прелива с нереална красота.
Зелен воал пред мен се е разпръснал,
погалил нежно морната Земя.
А паяжините чертаят пръстени
от светлина
в трептяща мараня.
И звуците усилват се в ушите -
симфонии от гения - творец,
и пъстроцветни шалове пришити са
навсякъде -
в небесния венец!
Нощта сега е призрачно- мистична,
с прекрасни сънища - в заря навред.
И всеки стъпил в стаичка различна,
унесен в своя сън - лети напред!
Мечтите се преврнаха в балони
и се загубват в канещ небосклон,
за да зарадват - може би милиони,
очакващи сърца, сред вик и стон.
А лятото дотичва да разпръсне
килим от свежест в грейнали лица
и с вино от глухарчета откъснати
живот подава в жадните сърца!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антоанета Иванова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
