Jul 9, 2022, 8:57 AM  

Лятна молитва на поета 

  Poetry » Landscape, Other
873 12 33

 

Извайвана от приливите морски,
душата на поета чака тук.
С протегнати ръце от клони горски,
загрижена с любов за някой друг.

 

Мечтите ми ухаеха на лято
долепям до глухарчето уста.
Душата, устремена към ятата
прелива с нереална красота.

 

Зелен воал пред мен се е разпръснал,
погалил нежно морната Земя.
А паяжините чертаят пръстени
от светлина
в трептяща мараня.

 

И звуците усилват се в ушите -
симфонии от гения - творец,
и пъстроцветни шалове пришити са
навсякъде -
в небесния венец!

 

Нощта  сега е призрачно- мистична,
с прекрасни сънища - в заря навред.
И всеки стъпил в стаичка различна,
унесен в своя сън - лети напред!

 

Мечтите се преврнаха в балони
и се загубват в канещ небосклон,
за да зарадват - може би  милиони,
очакващи сърца, сред вик и стон.

 

А лятото дотичва да разпръсне
килим от свежест в грейнали лица
и с вино от глухарчета откъснати
живот подава в жадните сърца!


 


 

© Антоанета Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??