Лятната река
Докато има майка, човекът е дете.
Б. Ангелов
Останах си дете, макар осиротяла.
Наивно се оглеждам в света,
разкъсан на безбройни пукнатини
посвоему по-живи и от целостта.
Какво различно може да се случи,
как да слепя водата с пръстта?
Когато някъде избликне ручей
предшества го умора и тъга.
Тече реката лятна, искрометна,
разделя и събира хиляди съдби.
Мелодия на върбовата флейта
за соло и оркестър пак звучи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Комаревска Всички права запазени
