Лятно
433
0
0
На този бряг летувам от години...
Сред баби, татковци, деца,
девойки палави, по монокини,
от слънцето с обагрени лица.
Девойките подреждам по значение.
Задавам си един въпрос:
Коя ще ме изкара от забвение
и вдигне с мен среднощен тост?
Но само със въпроса си оставам...
Слънцето пече тъй яко,
че продължавам да се излежавам,
намазан с тоалетно мляко.
Пече си слънцето в небето
и пясъкът под мен хрупти,
до мене плиска се морето,
а аз потънал съм в мечти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Янков Всички права запазени
