На този бряг летувам от години...

Сред баби, татковци, деца,

девойки палави, по монокини,

от слънцето с обагрени лица.

Девойките подреждам по значение.

Задавам си един въпрос:

Коя ще ме изкара от забвение

и вдигне с мен среднощен тост?

Но само със въпроса си оставам...

Слънцето пече тъй яко,

че продължавам да се излежавам,

намазан с тоалетно мляко.

Пече си слънцето в небето

и пясъкът под мен хрупти,

до мене плиска се морето,

а аз потънал съм в мечти.