mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
969 1455
14.07.2012 г., 11:59 ч.

Лятно кино 

  Поезия » Любовна
1253 0 16

Звучи шансон под плачещия дъжд,

разтекъл се на локви по паважа.

В локала влиза елегантен мъж,

цигара пуши и пристъпва важно.

 

На масата очаква го жена –

по-млада е, личи, красива, бяла.

Навежда се, целува ù ръка,

а нейната усмивчица е вяла.

 

Шансонът с плам възпява любовта,

но двамата се гледат безразлични.

Изстинала е, вижда се, страстта

и в жестовете, в думите себични!

 

Когато той си тръгва, тя, сама

останала на масата, проплаква –

отчаяна, потънала в тъга...

Какво ли от съдбата да очаква?!

 

Прожекцията продължи... Една

светулчица над нас прелитна в мрака.

До себе си прегърнал те с ръка,

не гледах филма – гледах те как плака!

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??