Лятно кино
Звучи шансон под плачещия дъжд,
разтекъл се на локви по паважа.
В локала влиза елегантен мъж,
цигара пуши и пристъпва важно.
На масата очаква го жена –
по-млада е, личи, красива, бяла.
Навежда се, целува ù ръка,
а нейната усмивчица е вяла.
Шансонът с плам възпява любовта,
но двамата се гледат безразлични.
Изстинала е, вижда се, страстта
и в жестовете, в думите себични!
Когато той си тръгва, тя, сама
останала на масата, проплаква –
отчаяна, потънала в тъга...
Какво ли от съдбата да очаква?!
Прожекцията продължи... Една
светулчица над нас прелитна в мрака.
До себе си прегърнал те с ръка,
не гледах филма – гледах те как плака!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
