Лятно утро
И тази сутрин се събудих
на границата, знаеш как,
между лилави пеперуди
и син небесен похлупак.
А вън денят се бе надвесил
в прозорчения ми квадрат,
по детски чист, усмихнат, весел,
с разтворена прегръдка, брат!
Така потънал в тази врява
на дългия ни летен ден,
ти в облак бял ми се явяваш,
раздухван от ветрец зелен,
разгърнал клоните на вишна
със сипкавия плод червен.
И аз не съм, не съм излишен
в живот, на красотата в плен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
