И тази сутрин се събудих
на границата, знаеш как,
между лилави пеперуди
и син небесен похлупак.
А вън денят се бе надвесил
в прозорчения ми квадрат,
по детски чист, усмихнат, весел,
с разтворена прегръдка, брат!
Така потънал в тази врява
на дългия ни летен ден,
ти в облак бял ми се явяваш,
раздухван от ветрец зелен,
разгърнал клоните на вишна
със сипкавия плод червен.
И аз не съм, не съм излишен
в живот, на красотата в плен.
© Иван Христов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
