И тази сутрин се събудих
на границата, знаеш как,
между лилави пеперуди
и син небесен похлупак.
А вън денят се бе надвесил
в прозорчения ми квадрат,
по детски чист, усмихнат, весел,
с разтворена прегръдка, брат!
Така потънал в тази врява
на дългия ни летен ден,
ти в облак бял ми се явяваш,
раздухван от ветрец зелен,
разгърнал клоните на вишна
със сипкавия плод червен.
И аз не съм, не съм излишен
в живот, на красотата в плен.
© Иван Христов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
