Лято
Щом слънцето вее златни коси
и пари горещият вятър…
Безоблачно синьо небето блести.
Дошло е мечтаното лято.
Мами морето с лазурната шир
и с нежния шум на вълните.
Полъхва в платната леко зефир,
солен бриз повява в косите.
Огнено слънцето грее, блести.
В краката ни пясъкът пари.
Търсим прохладните морски вълни.
Водата с ласка ни гали.
Птица с крясък в небето лети.
А вятъра в плен уловило,
птиците гони, високо трепти,
политнало цветно хвърчило.
Слънцето залезът в цвят премени,
с целувки небето обагря.
Лъчите му чезнат там без следи,
денят бавно тихо догаря.
А в топлите нощи падат звезди.
Магия светулките пали.
В тревата пак пее хор на щурци
и свежият вятър ни гали.
Слънце и вятър, и ведро небе,
нивята отрупват богато.
Греят мечтите в очи на дете.
И… Всичко нарича се лято.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Райна Иванова Всички права запазени
