Летен дъжд заромоля
по листата във гората,
после тихичко запя
песен нежна, непозната.
Капчици, като сълзи,
запрегръщаха земята
топли, свежи и добри
оросиха те цветята.
И прекрасен аромат
целия простор омая,
сто лъчи с палитрен цвят
полетяха към безкрая.
Сбраха се в дъга една,
низ от пъстри пеперуди,
затрептяха със крилца,
тъмнината да прокудят.
В пълноводната река
заблестяха изумруди.
Грейна дивната гора.
Летен полъх я разбуди.