i2na (Инна)
145 1101
4.09.2008 г., 6:25 ч.

Лятото узря 

  Поезия » Пейзажна
836 0 13

Лятото узря.

Със слънчогледи.

С небе и вятър.

Чайки и море.

 В очите ти,

когато те погледна,

съм малка още,

сякаш съм дете!

 

А лятото узря.

И натежава

на гроздове по старите асми.

Сънят догонва котките на сянка.

И тихото

по устните сладни.

Поляните пронизват до зелено

и дишам бавно

боровия хлад.

Щурците,

полудели от безвремие,

и ден, и нощ неистово крещят.

 

Лятото узря.

Със плодов привкус.

С орехи.

И шепот на гора.

Тичам през очите ти

и искам

някъде сред житните поля

времето да спре.

И да обърне хода си назад.

Някъде сред зрелите ни делници

пак да се превърнем във деца...

 

© Инна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??