Лятото узря
Лятото узря.
Със слънчогледи.
С небе и вятър.
Чайки и море.
В очите ти,
когато те погледна,
съм малка още,
сякаш съм дете!
А лятото узря.
И натежава
на гроздове по старите асми.
Сънят догонва котките на сянка.
И тихото
по устните сладни.
Поляните пронизват до зелено
и дишам бавно
боровия хлад.
Щурците,
полудели от безвремие,
и ден, и нощ неистово крещят.
Лятото узря.
Със плодов привкус.
С орехи.
И шепот на гора.
Тичам през очите ти
и искам
някъде сред житните поля
времето да спре.
И да обърне хода си назад.
Някъде сред зрелите ни делници
пак да се превърнем във деца...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Инна Всички права запазени
