Лятото узря
Лятото узря.
Със слънчогледи.
С небе и вятър.
Чайки и море.
В очите ти,
когато те погледна,
съм малка още,
сякаш съм дете!
А лятото узря.
И натежава
на гроздове по старите асми.
Сънят догонва котките на сянка.
И тихото
по устните сладни.
Поляните пронизват до зелено
и дишам бавно
боровия хлад.
Щурците,
полудели от безвремие,
и ден, и нощ неистово крещят.
Лятото узря.
Със плодов привкус.
С орехи.
И шепот на гора.
Тичам през очите ти
и искам
някъде сред житните поля
времето да спре.
И да обърне хода си назад.
Някъде сред зрелите ни делници
пак да се превърнем във деца...
© Инна All rights reserved.
