Не исках тъжен стих, но кой ме пита.
От хумора ми някой пак е крал.
Душата ми, в съдба, на охлюв свита,
не помни вече кой е как живял…
При тебе, дяволе, реших да я заложа,
ако успееш черното да понесеш.
Тоз стих недей го чете, мили Боже.
Неможенето съчинява само леш.
Да пиша за любов не ми отива…
Животът днес би сплескал и гранит.
Единствено да драскам ляво-криво
осмисля неспокойния ми бит…
© Дочка Василева Всички права запазени