В душа се влиза тихо и на пръсти
без корист и без капчица злина
Не чакаш и не молиш-тамте пускат
Оставаш полъх в кръг от тишина
Тогава се докосваш ти до Бога
до тази част във теб, която Е
спокойствие, плам, божествен огън
които тлеят в твоето сърце
Тогава в тишината на покоя
ти милващ нежно чуждата душа
В неземна радост лумваш и се сливаш
и ставаш лъч хармония, светлина...
© Росица Георгиева Всички права запазени