Лъч надежда
725
0
0
Небето се пропука
и от неговата гръд
излезе лъч надежда,
за отминали отдавна времена,
когато Севт тук се е разхождал
и върху рамото му кацнал - сив сокол за плячка се оглежда.
Небето се пропука
и лъчът - надежда
прониза Арсеналка право в сърцето,
когато Слънцето седи във зимата
през ден един само от годината,
притихващо залязва зад Триглавата рътлина.
О, Времена, къде сте?
Днес не се чува нищо!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илияна Димова Всички права запазени
