Лъч надежда

Небето се пропука

и от неговата гръд

излезе лъч надежда,

за отминали отдавна времена,

когато Севт тук се е разхождал

и върху  рамото му кацнал - сив сокол за плячка се оглежда.

Небето се пропука

и лъчът - надежда

прониза Арсеналка право в сърцето,

когато  Слънцето седи във зимата 

през ден един само от годината,

притихващо залязва зад Триглавата рътлина.

О, Времена, къде сте?

Днес не се чува нищо!