Лъч светлина
Всеки ден си ми във мислите.
През вратата затворена на
моята вяра
процежда се тъничък лъч
светлина,
от която душата ми с радост
се сгрява.
Сгрява... и пречупен през
музика плува,
тананикайки си Одата на
радостта -
онази, която във дните ни
следващи
ще стопли на живота онази
следа...
Следа... от дъга, на която
летят цветовете
и разпиляват покоя, по пътя
поел.
Във мене разбуди заспалата
пролет.
Пред обичта ни свенливо
ти поглед си свел.
Свел... а аз тичам по брега
океанен,
наречен със нежност от двама
"любов".
Обливат ме пръски, но чакам
момента -
в неизмеримото чувство да се
слеем в Едно.
В Едно... а половинката Обич
във двама вибрира
от желание, на любимия щом
дочуе гласа.
Тя като присъствие невидимо
ни действа,
емоциите на енергията ни зарежда
начаса.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
