Лъч светлина
Всеки ден си ми във мислите.
През вратата затворена на
моята вяра
процежда се тъничък лъч
светлина,
от която душата ми с радост
се сгрява.
Сгрява... и пречупен през
музика плува,
тананикайки си Одата на
радостта -
онази, която във дните ни
следващи
ще стопли на живота онази
следа...
Следа... от дъга, на която
летят цветовете
и разпиляват покоя, по пътя
поел.
Във мене разбуди заспалата
пролет.
Пред обичта ни свенливо
ти поглед си свел.
Свел... а аз тичам по брега
океанен,
наречен със нежност от двама
"любов".
Обливат ме пръски, но чакам
момента -
в неизмеримото чувство да се
слеем в Едно.
В Едно... а половинката Обич
във двама вибрира
от желание, на любимия щом
дочуе гласа.
Тя като присъствие невидимо
ни действа,
емоциите на енергията ни зарежда
начаса.
© Петя Кръстева All rights reserved.
