30.06.2009 г., 23:44

Лъжа

956 0 0

Любов - тъй сладко звучна,
нежна, истинска - лъжа,
събуди в мене красотата на деня
и жажда пареща в гърдите - да живея.
Но, вместо в ореол от чистота
мечтите да изплават в небосвода,
във мен е тъмнина,
беззвучна радост, глухо съжаление.
Към пропастта отвежда
мисълта за тебе. Обречени
са идеалите, копнежите и
жалка съм, че хвана ме във мрежите
на подлостта, в безвремие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Паулина Зарева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...