Jun 30, 2009, 11:44 PM

Лъжа

  Poetry » Love
957 0 0

Любов - тъй сладко звучна,
нежна, истинска - лъжа,
събуди в мене красотата на деня
и жажда пареща в гърдите - да живея.
Но, вместо в ореол от чистота
мечтите да изплават в небосвода,
във мен е тъмнина,
беззвучна радост, глухо съжаление.
Към пропастта отвежда
мисълта за тебе. Обречени
са идеалите, копнежите и
жалка съм, че хвана ме във мрежите
на подлостта, в безвремие.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Паулина Зарева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...