Лъжа от обич
(На татко)
Колко пъти те лъгах и гледах в очите ти,
колко пъти ти казвах, че всичко е в ред,
обещавах, а всъщност се мятах в лъжите си,
от стената ме гледаше календарът проклет!
Дните ставаха малки, а нощите плачеха,
със усмивка ти давах поредния „лек“,
после гледах как спиш, часовете се влачеха,
а със утрото ставаше още по-блед…
Във мига, в който литна от мене душата ти,
гняв и болка разкъсаха мойта душа
и се молех дано да простиш ти лъжата ми,
тъй се лъже от обич, дано не греша!
© Евгения Георгиева Всички права запазени