Лъжи
ЛЪЖИ
Една, две, три... Не ги броя отдавна.
Дълбаха пропастта си със години.
На първата повярвах. После паднах.
Болеше, но преглътнах. (чух „Прости ми”)
И пак, и пак... Прощавах като луда!
Лъжата паяжина си оплете.
Бях като заблудена пеперуда -
помислих си, че паякът е цвете.
И случи се най-страшното тогава –
превърнах паяжината във дом!
И всяко зло забравях и... прощавах,
по-страшно от Стокхолмския синдром
бе чувството! И кръстих го на сляпо:
с „Любов”, и всичките ù производни...
Лъжите се превърнаха във ято
от гарвани, но виж ти „благородни”(?!?)
Дванадесет, тринадесет... шейсет...
Не знам прогледнах ли, или ми писна -
с последната до гуша ми дойде
и най-накрая взех, че скъсах листа!
Избягах, помня, но защо, защо
пак думата „прости” назад ме върна?
„На лошото отвръщайте с добро!”
... И пак аз него, Дявола, прегърнах!
Потъпках разум, принципи, съвети...
Изневерих на себе си, понеже...
„Ами...аз го обичам, разберете...”
(когато иска толкова е нежен...)
Но кой обичах?!? Глупава заблуда!
Превърнах го във принца от мечтите
аз, глупавата патка... (пеперуда, де).
На любовта най-слепи са очите!
Но нека не намесвам Любовта!
И аз излъгах много страшно (мене!)
Но вече ще прескоча пропастта,
защото ми е време за летене!
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
Привет на всички минали оттук и благодаря! За спъващото "де"... знам де..., ама няма да го махна, пък! 
