Лъжлива клетва в Бог Душа не храни!
- Горчи, когато сам оставаш,
а птиците напускат свода на дома ти
и ти в кутията със спомените падаш,
очакващ Бог да заяви часа ти...
Какъв е смисъла от острото дихание,
щом краят е дете, родено преждевременно?
- Нима Великият не чува твоето стенание,
щом плаче със смъртта ти едновременно?
Глупак си, ако Го виниш за Ада си
и бавно рикошираш в грехотата,
оглеждаш се и виждаш - паднал си,
а твоята присъда е стилът на неохотата...
- Бог каза, че обича челядта си...
Защо тогава не ни спря във нищото?
Защо към нас замери със яда си
и се изсипа като дъжд в огнището?
- Немил бъди, невернико лукави!
Най-лесно е да се отдаваш на буквалното!
И Юда като тебе искаше да се прослави:
за "трийсет сребърника" се изплю в сакралното!
- Та аз Му вярвах безконечно,
а Той в замяна покоси жена ми!
Защо да вярвам в Неговото "вечно",
щом Бог прекъсна песента ми?
- Мълчи, глупако! Нямаш мяра!
Отнемал е и туй, що нямат хората избрани!
За да изпита колко струва твойта вяра!
Лъжлива клетва в Бог Душа не храни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Гълъбова Всички права запазени
