Monny (Симона Гълъбова)
223 764
22.05.2010 г., 20:14 ч.

Лъжлива клетва в Бог Душа не храни! 

  Поезия » Друга
643 0 8

- Горчи, когато сам оставаш,

а птиците напускат свода на дома ти

и ти в кутията със спомените падаш,

очакващ Бог да заяви часа ти...

Какъв е смисъла от острото дихание,

щом краят е дете, родено преждевременно?

 

- Нима Великият не чува твоето стенание,

щом плаче със смъртта ти едновременно?

Глупак си, ако Го виниш за Ада си

и бавно рикошираш в грехотата,

оглеждаш се и виждаш - паднал си,

а твоята присъда е стилът на неохотата...

 

- Бог каза, че обича челядта си...

Защо тогава не ни спря във нищото?

Защо към нас замери със яда си

и се изсипа като дъжд в огнището?

 

- Немил бъди, невернико лукави!

Най-лесно е да се отдаваш на буквалното!

И Юда като тебе искаше да се прослави:

за "трийсет сребърника" се изплю в сакралното!

 

- Та аз Му вярвах безконечно,

а Той в замяна покоси жена ми!

Защо да вярвам в Неговото "вечно",

щом Бог прекъсна песента ми?

 

- Мълчи, глупако! Нямаш мяра!

Отнемал е и  туй, що нямат хората избрани!

За да изпита колко струва твойта вяра!

Лъжлива клетва в Бог Душа не храни!

 

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??