Любима
Била ли съм...преди последните
отронени лъчи на слънцето да ме докоснат?
Сън ли съм?Или наистина живея и съм тука!
Защо мълчим когато в нас крещи душата
и иска нещо да ни каже...Живях ли истински?
Ето, вече толкова много години се лутам в лабиринта!
А за болката - никой и до днес не ме попита - как живея с нея!
За прошката!И какво като прощавах всеки път...
Промених ли нещо?Ще ме помниш ли, ако си замина
с последните отронени лъчи на слънцето...?
Ще взема със себе си последната отронена надежда,
че любовта е вечна...Отронена въздишка в съня ти...
Ще я чуеш ли?Не ме търси в милувките на вятъра...
Звездица съм!Била ли съм?Сън ли съм?
Цял живот до тебе бях с крила на ангел
и те закрилях от теб самия - подарих ти любовта си
и платих със сълзите си всяко твое вричане за вярност!
А сега какво - нека помълчим, че бездната отдава
между нас е тъй дълбока...Отронена сълза
в чашата открий и нека тя да бъде вечно твоя...
Отронена сълза с поредната молба ще я отпиеш
и ще забравиш ти за мен...ще бъде твоя само
чашата до теб - твоята любима...Била ли съм?
И дали изобщо съм живяла...Сън ли съм?
Щом си измислям слънчева реалност!
Отронен стих - докоснал същността ти...
Не го чети...отпий и него и нека виното
в чашата горчи ти - а, аз с пречупени крила
до теб оставам...остави и на мен от сладката отрова,
тогава може би ще бъдем заедно...затова отронена
сълза в чашата открий и нека тя да бъде вечно твоя...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
