8.11.2020 г., 20:46

Любима

367 0 0

Моята любов сега я гледам

обичам я ,  а тя ми бяга .

Сега аз искам да ти кажа,

че времето е само наше.

 

Знам, че мога аз да те докосвам

Знам, че мога аз да те целувам

Знам, че мога аз да те прегърна,

но липсваш ли ми - аз умирам!

 

Съдбата много е жестока,

Съдбата ,в лошата посока.

Ела при мен за постоянно

Обичам те и ти го казвам!

 

Има Мама ,има Тате,

а любовта е само наша

Няма ли те ,няма нищо

животът става празен и тъй нещастен

 

Любов от него страстно искам

живот прекрасен , не описан!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Калчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...