Любима, колко планини
Любима,
колко планини -
високи, остри и железни,
днес ме делят от двете бездни
на хубавите ти очи?
Сърце,
кажи какво да правя -
във тези бистри дълбини,
на хубавите ѝ очи,
отида ли - ще се удавя!
Отвърнаха ми - кой, не знам:
- Тук трябва да решаваш сам!
При теб са тялото, краката,
ръцете, шията, главата.
Сърцето - то е вече там!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Чортов Всички права запазени
