Любима,
колко планини -
високи, остри и железни,
днес ме делят от двете бездни
на хубавите ти очи?
Сърце,
кажи какво да правя -
във тези бистри дълбини,
на хубавите ѝ очи,
отида ли - ще се удавя!
Отвърнаха ми - кой, не знам:
- Тук трябва да решаваш сам!
При теб са тялото, краката,
ръцете, шията, главата.
Сърцето - то е вече там!
© Ангел Чортов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
