17.11.2014 г., 18:23

Любоff

1.3K 0 7

 

 

Любоff

Подтичвах след теб умислен и тъжен
и свалях звезди и планети,
а ти снизходетелно вдигаше вежда,
флиртуваше с други поети.

Какво ли не правих, какво ли не струвах,
уви, беше всичко залудо,
додето "Харесваш ми!" някой написа,
и стана истинско чудо.

Май не бях вече нищожен и бледен,
досаден, романтичен и лесен,
изведнъж се превърнах в обект интригуващ,
чаровен, дори интересен.

На свой ред сега пък аз се халосвам,
отказвам и скъпа напитка,
отдавна се каня злобно да кажа:
"Късно е либе за китка. :)"

Ха-хаха-хаха!


Куш, 16-ти ноември 2014 година - неделя

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Куш Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • zikito (Милена Велева-Митева): 29-11-2014г. 21:55
    Куш, усмихна ме!
    Не бъди толкова лош!
    Личи си, че ще простиш....
    Поздрави!

    Прощавам ами. Който обича-прощава.
  • Е, как да няма. Нали малко злобичка и отмъщенийце да има.
  • Поздрав, Куш! Добре си го написал... Но няма нужда от това "Ха-хаха-хаха" накрая...
  • Вики, по-точно няма как да се каже. Абе, друго си е, когато го формулира професионален психолог.
  • Любов ли е странна, какво ли е чудо -
    щом някой съперник пристъпи,
    готови сме пак да обичаме лудо
    и скучните стават ни скъпи...

    Поздрави, Куш!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...