12.11.2016 г., 18:50 ч.  

Любопитство 

  Поезия » Любовна
754 2 2

 

Taзи нощ, която ни разделя
е със мирис на изгнила шума.
Нека моят сън ти е постеля.
Вместо мен, дъждът да ти продума.

 

Монологът му да бъде кратък
колкото, например, лятна хрема.
И мастилен пръстов отпечатък
мрака от гърдите ти да снема.

 

Зад пердето, слънце щом долитне 
и гнездо присвие в някой ъгъл,
да узнаеш, с длани любопитни, 
че от тебе аз не съм си тръгвал.

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??