Taзи нощ, която ни разделя
е със мирис на изгнила шума.
Нека моят сън ти е постеля.
Вместо мен, дъждът да ти продума.
Монологът му да бъде кратък
колкото, например, лятна хрема.
И мастилен пръстов отпечатък
мрака от гърдите ти да снема.
Зад пердето, слънце щом долитне
и гнездо присвие в някой ъгъл,
да узнаеш, с длани любопитни,
че от тебе аз не съм си тръгвал.
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
