Taзи нощ, която ни разделя
е със мирис на изгнила шума.
Нека моят сън ти е постеля.
Вместо мен, дъждът да ти продума.
Монологът му да бъде кратък
колкото, например, лятна хрема.
И мастилен пръстов отпечатък
мрака от гърдите ти да снема.
Зад пердето, слънце щом долитне
и гнездо присвие в някой ъгъл,
да узнаеш, с длани любопитни,
че от тебе аз не съм си тръгвал.