1.03.2008 г., 19:22

Любов

728 0 1

 Любов


Срещнах те съвсем случайно,
а влюбих се в теб безкрайно.
На улицата ти стоеше
и втренчен в мене беше.
Нощем почти не спях.
Към небето гледах
и мечтаех.
Хиляди мечти за теб градях...
А сега те няма
и в сърцето ми се
отвори една дълбока рана.
Не мога да живея в самота.
Не мога все да съм сама!
Ох, как боли от любовта.
Знаеш ли какво е самота?
Побърквам се така,
единственото ми спасение е смъртта!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габи Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...